С пролет се завръщам нарисувана...
Моето легло е сред цветята
и сред славееви песнопения,
с обич напоено е, и с орис свята.
В корен се завръщам да битувам,
грапава тъга оттам да взема.
С радости сърдечни да нахлувам,
в Рай неопитомен - небесен или земен.
В своята вселена съм се върнала,
не наивистична, а реална.
Своята картина съм окАчила,
с трите точки, мои въпросителни...
© Мариола Томова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
