25.06.2020 г., 14:28

Непосветена

1.1K 4 16

Аз моля, приберете този нос

със който влизате ми в деколтето,

отдадена съм на морален пост

и всичко дадено е вече взето!

 

А можеше да посветите стих,

картина и парфюм, тъй екзотичен

с тръпчиви нотки, с мускус за финиш

или пък вино с привкус най-различен…..

 

Защо не посветихте ми паун -

красив и недостъпен, и разперен

или звезда от небосвода син,

с която да залязвам всяка вечер.

 

А аз кръщавах утрото на Вас

и с Вас изпращах нощите горещи,

наричах Ви на всяка своя страст,

копнеех за случайните ни срещи….

 

Затуй сега, вървете си оттук,

и вече не изпращайте бонбони,

защото ги изяждам наведнъж

и сънищата стават неспокойни.

 

Ах, моля, приберете тез ръце,

че слагате ги пак къде ли не!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, момичета /сърце/
  • ИринаКис, клечите там в шубрак.
    Ма срам ма и да погледна! Няма как!
    Но за коняк търча сега в дюкян.
    Да няма после: ,,Тоз мръсник пиян!"

    За Вас не бих се аз скъпИ.
    С шампанско даже може окъпИ!
  • Последната строфа - направо сур льо оркестъра
    мусю ВаскО пак нещо с тре бон мерак
  • Немея пред свещеното Ви дело!
    Да сторите паун от мекотело.
    Ей тук в шубраците подгъвам крак.
    Ако човек сте,
    окъпете ме с коняк!

    Ако не и друг път може 😋

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...