Jun 25, 2020, 2:28 PM

Непосветена

1.1K 4 16

Аз моля, приберете този нос

със който влизате ми в деколтето,

отдадена съм на морален пост

и всичко дадено е вече взето!

 

А можеше да посветите стих,

картина и парфюм, тъй екзотичен

с тръпчиви нотки, с мускус за финиш

или пък вино с привкус най-различен…..

 

Защо не посветихте ми паун -

красив и недостъпен, и разперен

или звезда от небосвода син,

с която да залязвам всяка вечер.

 

А аз кръщавах утрото на Вас

и с Вас изпращах нощите горещи,

наричах Ви на всяка своя страст,

копнеех за случайните ни срещи….

 

Затуй сега, вървете си оттук,

и вече не изпращайте бонбони,

защото ги изяждам наведнъж

и сънищата стават неспокойни.

 

Ах, моля, приберете тез ръце,

че слагате ги пак къде ли не!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, момичета /сърце/
  • ИринаКис, клечите там в шубрак.
    Ма срам ма и да погледна! Няма как!
    Но за коняк търча сега в дюкян.
    Да няма после: ,,Тоз мръсник пиян!"

    За Вас не бих се аз скъпИ.
    С шампанско даже може окъпИ!
  • Последната строфа - направо сур льо оркестъра
    мусю ВаскО пак нещо с тре бон мерак
  • Немея пред свещеното Ви дело!
    Да сторите паун от мекотело.
    Ей тук в шубраците подгъвам крак.
    Ако човек сте,
    окъпете ме с коняк!

    Ако не и друг път може 😋

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...