НЕПОЗНАТА
1.2K
0
23
Изпразнена от смисъл съм... до дъно.
Стените ме притискат от мълчание.
И всичко в мен е тихо, много тихо...
(Поредна съм), това ми е призвание.
Дали съм пристрастена към тъгата?
Със себе си ли трябва да се боря?
Погледна ли се... виждам непозната.
А с истинската как да поговоря?
Открия ли се... как ще се позная,
отворя ли склопените клепачи?
В зениците ще мога ли да пазя
искрата... от която всичко значи?
Въпросите без отговор изплакват.
Пропуква се от писък тишината.
На ъгъла самотен... силуета
на моята потайна... непозната.
Стените ме притискат от мълчание.
И всичко в мен е тихо, много тихо...
(Поредна съм), това ми е призвание.
Дали съм пристрастена към тъгата?
Със себе си ли трябва да се боря?
Погледна ли се... виждам непозната.
А с истинската как да поговоря?
Открия ли се... как ще се позная,
отворя ли склопените клепачи?
В зениците ще мога ли да пазя
искрата... от която всичко значи?
Въпросите без отговор изплакват.
Пропуква се от писък тишината.
На ъгъла самотен... силуета
на моята потайна... непозната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
