НЕПОЗНАТА
Стените ме притискат от мълчание.
И всичко в мен е тихо, много тихо...
(Поредна съм), това ми е призвание.
Дали съм пристрастена към тъгата?
Със себе си ли трябва да се боря?
Погледна ли се... виждам непозната.
А с истинската как да поговоря?
Открия ли се... как ще се позная,
отворя ли склопените клепачи?
В зениците ще мога ли да пазя
искрата... от която всичко значи?
Въпросите без отговор изплакват.
Пропуква се от писък тишината.
На ъгъла самотен... силуета
на моята потайна... непозната.
© Кремена Стоева All rights reserved.
