Неприлично поведение
Старея тъжно - като морски бряг.
Напуквам се със всяка нова бръчка под очите.
Грозят ме свлачища - закономерен мъжки косопад,
броя годините, но цифрите не стигат…
А те усмихват се - приели образ на жени,
нашепват нещо - навярно да се върна…
Опитвам и не мога - лулата ми дими,
прегръщам залива така, че лодките проскърцват.
Пилее листи вятърът - навярно чернови
на стихове и разкази за плажа и морето…
Тук своя старец преди време Хемингуей откри,
тук качи го в лодка и пъхна рибата в ръцете му.
Съдба е рибата - огромна - и не се побира в стих,
борбата с нея навярно е епична и безсмислена…
Не ме упреквай, Ърнест, че се примирих!
Да остаряваш в тези географски ширини…
Е нещо неприлично…
По тези географски ширини - примирението значи, че обичаш…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
