18.11.2007 г., 19:38

"Непросветена" нека си остана ...

1.3K 0 12
 

Да питам ли звездите как се случвам,

да чакам ли и отговор от тях ?

Но да се правя май ,че недочувам

ще бъде добрина-не грях .

 

Че аз да зная за съдбата ..?

Не бих живяла повече така .

И по-добре е да съм непозната -

за себе си и пред света .

 

За бъдещето ти си знай , „прозирай" ,

пък аз не ща да знам .

Аз всичко все с душата си откривам

и от това не ме е срам !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...