Nov 18, 2007, 7:38 PM

"Непросветена" нека си остана ...

  Poetry » Other
1.3K 0 12
 

Да питам ли звездите как се случвам,

да чакам ли и отговор от тях ?

Но да се правя май ,че недочувам

ще бъде добрина-не грях .

 

Че аз да зная за съдбата ..?

Не бих живяла повече така .

И по-добре е да съм непозната -

за себе си и пред света .

 

За бъдещето ти си знай , „прозирай" ,

пък аз не ща да знам .

Аз всичко все с душата си откривам

и от това не ме е срам !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....