Да бях аз от Харлем, а то - от Обеля.
От сутрин до вечер за мен е неделя.
Не мога ги мисля хич моите дърти,
баща ми се връща да порка и кърти.
По него мазилка и шибан бетон
и вечно е с тоя съдран панталон.
Майка - задръстена тъпа миячка,
която най-кухо се смила да бачка.
Аз негро да бях, а съм рижко, с лунички,
не щат да ми пуснат надутите пички.
Черно да бичи, да дърпам тревата,
водка да смуча с мадама в кревата, ...