Объркан в лабиринта на нерадостните мисли,
пропуснах срещата с идеите си за живота,
по цели дни пред телевизора си кисна,
градинки прекопавам и варя компоти.
А вечер мъки давя със салата и ракия,
живота плюя и пространствата космични,
животът ми - горчилки, скръб, помия,
поредица от дни безлични.
Ругая политиците със гладки мозъци,
а снобите отблъскват с тренирани тела
и бягам във поредния сериал от прозата,
за да забравя временно съдбата зла.
И всеки ден повтарят се нещата от живота
в безумен, но и срамно тъжен кръговрат,
поредната каруца теглим на деспота
в избраната посока към разпад.
Далечен изход, хаос пълен,
объркани стоим на кръстопът,
чернее мрак и гаснат мълнии,
угасва родният ни кът.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Благодаря,ви приятели!