3.12.2007 г., 10:12

Нещата от живота

865 0 18

Объркан в  лабиринта на нерадостните мисли,

пропуснах срещата с идеите си за живота,

по цели дни пред телевизора си кисна,

градинки прекопавам и варя компоти.

А вечер мъки давя със салата и ракия,

живота плюя и пространствата космични,

животът ми - горчилки, скръб, помия,

поредица от дни безлични.

Ругая политиците със гладки мозъци,

а снобите отблъскват с тренирани тела

и бягам във поредния сериал от прозата,

за да забравя временно съдбата зла.

И всеки ден повтарят се нещата от живота

в безумен, но и  срамно тъжен кръговрат,

поредната каруца теглим на деспота

в избраната посока към разпад.

Далечен изход, хаос пълен,

объркани стоим на кръстопът,

чернее мрак и гаснат мълнии,

угасва родният ни кът.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Права си ,Шопландия.Наистина мелодията е по-добра.
    Благодаря,ви приятели!
  • Сигурна съм,че ще наваксаш с идеите.
    Поздравления за точния изстрел!!!!

    пп.ако замениш"поредния"с"пореден",мелодията ще е по-добра.
    прости нахалството ми!
  • Занемях!!!
    Аплодирам те!!!
  • "Далечен изход, хаос пълен,

    объркани стоим на кръстопът,

    чернее мрак и гаснат мълнии,

    угасва родният ни кът."

    Точен изстрел!!!

  • поздрав- за съжаление повечето сме в този хаос

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...