Объркан в лабиринта на нерадостните мисли,
пропуснах срещата с идеите си за живота,
по цели дни пред телевизора си кисна,
градинки прекопавам и варя компоти.
А вечер мъки давя със салата и ракия,
живота плюя и пространствата космични,
животът ми - горчилки, скръб, помия,
поредица от дни безлични.
Ругая политиците със гладки мозъци,
а снобите отблъскват с тренирани тела
и бягам във поредния сериал от прозата,
за да забравя временно съдбата зла. ...