19.11.2010 г., 14:06

Нещо за света

747 0 7

Разходка сред тълпата необятна,
в безкраен космос мъничка звезда,
изстрелян лъч към истината златна,
потъващ в хаос, чиста тишина.

Едно дете на лунната пътека
се къпе в мисъл със магичен прах
и само то се вглежда във човека
без маската на собствения страх.

Не търси то, но всичко ще открие,
лицето му е ясна синева
и болката, щом трябва, ще се свие
в черупката на орех без душа.

В покоя днес ще вложи цветно утро,
за да зарадва утре някой друг,
че в бъдещето стане ли му трудно,
да вземе после топлина оттук.

Разходка сред тълпата необятна,
единствен миг безкрайна светлина
и приказката не е непонятна,
щом някой прави нещо за света
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...