vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
Nov 19, 2010, 2:06 PM

Нещо за света 

  Poetry » Phylosophy
562 0 7

Разходка сред тълпата необятна,
в безкраен космос мъничка звезда,
изстрелян лъч към истината златна,
потъващ в хаос, чиста тишина.

Едно дете на лунната пътека
се къпе в мисъл със магичен прах
и само то се вглежда във човека
без маската на собствения страх.

Не търси то, но всичко ще открие,
лицето му е ясна синева
и болката, щом трябва, ще се свие
в черупката на орех без душа.

В покоя днес ще вложи цветно утро,
за да зарадва утре някой друг,
че в бъдещето стане ли му трудно,
да вземе после топлина оттук.

Разходка сред тълпата необятна,
единствен миг безкрайна светлина
и приказката не е непонятна,
щом някой прави нещо за света.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да! Благодаря!
  • Чиста поезия!
    Малцина я постигат, затова я харесвам!
  • Много хубаво!
    Браво, Валентин!
  • Хареса ми!
  • Поздравления за този много красив, чист и смислен стих! Прочетох няколко пъти.
  • Не търси то, но всичко ще открие,
    лицето му е ясна синева
    и болката, щом трябва, ще се свие
    в черупката на орех без душа.
    Много цветове, много образи, пъстра палитра... Чудесно е! Оригинално си подбрал всяка думичка. Приятно за четене, не те натоварва с излишна показност. Браво! Нямам какво друго да кажа. А, да-поставям ти шестичка!
  • Много ми хареса! Това стихотворение те оставя изпълнен с покой и оптимизъм. Мотива за "разходката сред тuлпата" и самотата бива победен от надеждата за "цветно утро" и за новия живот.


    "и болката, щом трябва, ще се свие
    в черупката на орех без душа"-ненадминато
Random works
: ??:??