Защото в този свят случайност няма ...
Аз, неслучайно в тебе се откривам!
Намираш се и ти в мен, и двама
делиме делник...
Мисли провокирам
за неслучайностите ни в битието,
изплували неясноти – разбрани.
Стопил се лед, разреждащ питието,
дезинфекциращо душевни рани.
Изпивам те на глътки с наслада,
попиваш в кожата ми жадна!
Една Мария, днес на теб се пада!
И неслучайно, ти на мен се падна!
© Мария Божкова Всички права запазени