18.01.2018 г., 10:30 ч.

... несмутима мечта в таралежов спомен... 

  Поезия
1122 6 20

... несмутима мечта в таралежов спомен...

 

 

Минѝ. По навалелите въздишия.

По пъстрите ми трепети смълчани.

Поляната набъбва в мак. И пише.

Как никне здравец в старите ми рани.

 

Как две врабчета за любов чирикат.

И сипят човки в цигански кюмбета.

Минѝ когато споменът те вика.

И огънче крилато нощем свети.

 

На тишината нарисувай фрака.

С отблясъци на лято несмутимо.

И виж: Ей там една мечта те чака.

Огнее. Буден фар насреди зиме.

 

По топлите ѝ краища се стичат.

Сълзѝ със стръмни очертания.

На таралежово обичане прилича.

Но само тъй недосегаема остана.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??