... несмутима мечта в таралежов спомен...
... несмутима мечта в таралежов спомен...
Минѝ. По навалелите въздишия.
По пъстрите ми трепети смълчани.
Поляната набъбва в мак. И пише.
Как никне здравец в старите ми рани.
Как две врабчета за любов чирикат.
И сипят човки в цигански кюмбета.
Минѝ когато споменът те вика.
И огънче крилато нощем свети.
На тишината нарисувай фрака.
С отблясъци на лято несмутимо.
И виж: Ей там една мечта те чака.
Огнее. Буден фар насреди зиме.
По топлите ѝ краища се стичат.
Сълзѝ със стръмни очертания.
На таралежово обичане прилича.
Но само тъй недосегаема остана.
© Таня Георгиева All rights reserved.
