Jane_d (Деси Инджева)
124 4433
7.12.2007 г., 12:28 ч.

Несподелено... 

  Поезия » Друга
1087 0 29
 

 

Угаснаха косите ми... задъхани,

в сивеещо кълбо от безприсъствие.

Откъслечни наченки в междутъканни

пространства, обладани от отсъствие...

Упадъчно загнездени стенания,

просмукват тишината окончателно...

И наслоените изтръпнали дихания,

разяждат същината... несъзнателно 

От липси летаргично е пространството,

закътано в пределите на спомена...

И глътката катранена в безумството,

замира във гърдите ми... отровена.

Стихийно - огледално е в душата ми,

от мигновенности застинали без такт.

Обримчени във сляпост сетивата ми,

предричайки безименен... обрат

Кънтящи, пресмехулни ветровете,

от режещи бръсначи на греха...

Приплъзват се във сянка смеховете

беззвучно оглупяли в самота...

Витае нищото по-черно от кръвта ми,

изтичаща без дъх и вопъл тих...

Клеймо от незагасващите рани,

белязва с пепелта... последен стих...

 

© Деси Инджева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??