Несподелено
Как искам да пиша поеми
за банички мазни и топли.
За торти, покрити с бадеми,
за еклери, пълни със вопли.
За малка резлива бозичка
и сайдер - на вкус виолетки.
За кренвиршки в черни тавички
със странния вид на подметки.
Но римите нещо не бухват,
навярно маята е лоша.
За моите чувства е глуха
сладкарката с бели галоши.
Тя своите рожби обича.
Личи си по ханша голям.
Със тези размери прилича,
на някакъв смел великан.
Съдбата е често жестока -
на Батман не съм братовчед.
Сладкарката с пазва дълбока
със друг ще яде сладолед...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
