Mar 8, 2012, 4:26 PM

Несподелено

  Poetry
2K 0 45

Как искам да пиша поеми

за банички мазни и топли.

За торти, покрити с бадеми,

за еклери, пълни със вопли.


За малка резлива бозичка

и сайдер - на вкус виолетки.

За кренвиршки в черни тавички

със странния вид на подметки.


Но римите нещо не бухват,

навярно маята е лоша.

За моите чувства е глуха

сладкарката с бели галоши.


Тя своите рожби обича.

Личи си по ханша голям.

Със тези размери прилича,

на някакъв смел великан.


Съдбата е често жестока -

на Батман не съм братовчед.

Сладкарката с пазва дълбока

със друг ще яде сладолед...




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...