Неспокойна Душа
Неспокойна Душа
Ти блестиш и гориш
с пламък толкова близко-далечен!
Туй е тежка Съдба –
да рушиш и градиш
на сърцето със ритъм насечен!
И дори да си леко несръчна
(Ти все си тринайсет годишна)
туй което със обич твориш –
са цветя на живота в градината пищна.
Отмих от сърцето си болката жлъчна
с обич, за вечност красива наречен
подарявам ти стих – звезда многолъчна.
Красота като тази – за Теб дано подарък е вечен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
