Неспокойна Душа
Ти блестиш и гориш
с пламък толкова близко-далечен!
Туй е тежка Съдба –
да рушиш и градиш
на сърцето със ритъм насечен!
И дори да си леко несръчна
(Ти все си тринайсет годишна)
туй което със обич твориш –
са цветя на живота в градината пищна.
Отмих от сърцето си болката жлъчна
с обич, за вечност красива наречен
подарявам ти стих – звезда многолъчна.
Красота като тази – за Теб дано подарък е вечен!
© Ангел Милев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
