Неспокойна Душа
Ти блестиш и гориш
с пламък толкова близко-далечен!
Туй е тежка Съдба –
да рушиш и градиш
на сърцето със ритъм насечен!
И дори да си леко несръчна
(Ти все си тринайсет годишна)
туй което със обич твориш –
са цветя на живота в градината пищна.
Отмих от сърцето си болката жлъчна
с обич, за вечност красива наречен
подарявам ти стих – звезда многолъчна.
Красота като тази – за Теб дано подарък е вечен!
© Ангел Милев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
