Нестинар
Светът е само хладен блян.
Залутан си в безмълвните му мигли.
Понякога е опустяващ храм.
А друг път е вулкан изригнал.
За сянката си прикован,
навярно в мислите си скиташ.
Поредният недоразбран,
от словото му стих издишваш.
От спазъма да раздадеш
на ближни и на толкоз чужди.
В небето риза да простреш
за онзи, който я изгуби.
Да станеш после нестинар
върху звездееща жарава
и битието - сетен дар,
в кръвта ти огън да засява!
Залутан си в безмълвните му мигли.
Понякога е опустяващ храм.
А друг път е вулкан изригнал.
За сянката си прикован,
навярно в мислите си скиташ.
Поредният недоразбран,
от словото му стих издишваш.
От спазъма да раздадеш
на ближни и на толкоз чужди.
В небето риза да простреш
за онзи, който я изгуби.
Да станеш после нестинар
върху звездееща жарава
и битието - сетен дар,
в кръвта ти огън да засява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
