27.02.2010 г., 13:03

Неутешимо...

687 0 1

Мълчание изплетено от Вик!

 

И Вик изпреден  от Мълчание…

 

Игра на Мисъл и Любовен клик -

Изринато пристрастие…

Погинал Миг!

 

Безумие родено от

Причастие…

Погубен Стих!

 

Тъга обримчила Воала ми -

Тъкани нишки и Пелинови треви…

 

Безумие втъкано във Мълчание!

 

Пречистено съзнание

Мълчание съшито в Миг!

Любовен стих - изплетен Вик…

Недишащо Безвремие!

 

Целунат Властелин…

 

Монарх Живеещ в моето Дихание…

Едно Безвремие в отминал Миг…

Едно Страдание

Родено от Причастие…

Неутешимост!!!

Непостигнатост…

 

Ремикс…

 

Едно Безплътие…

Изгарящо Мълчание!

Залязващо Безвремие…

Погубен щрих…

Посърнал Миг!

 

Едно повтаряне на Неутешимост

и Безвремие…

Желание за Близост

И Вода ОМАЯНА СЪС СТИХ…

Магия плуваща и носеща Дихание -

Объркано Желание!

ЛЮБОВЕН КЛИК!

 

Тъга понесла Времето

Изпълнено с Мълчание…

МЪЛЧАНИЕ ИЗПЛЕТЕНО ОТ ВИК!!!

 

Една Неутешимост -

Говорещо Предание…

Сливащо се  с думите ми на поет забравен

Потънал във Мълчание вече повече от век…

Един поет обречен на забвение

Държащ в ръцете си не Меч

А Лист и перодръжка

Пълна със съзнание -

Изпълнено желание…

Пречистено стенание…

Изгарящ Щрих…

Неписано предание -

Завличащо желание…

Думи лишени от забвение -

Божествен Лик…

Прозрение изчистено…

Родено в стих

 

( Думи стаени в крайчеца на устни…)

27.02.2010

Л-Е

 

http://vbox7.com/play:03220bce 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...