11.11.2019 г., 9:25 ч.  

Невинността, по къси панталони... 

  Поезия » Философска
982 5 18

Среднощна доба. Спи градът, мечтая.
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.

Че Карлсон на покрива ме чака
и Аника домашното ми пише.
Емил от Льонеберя съм. Хлапакът.
И Пипи ни гощава, със сладкиши.

Верандата. Потропва тихо конят.
А Карлсон покрай комина хвърка.
И с Нилсон птици по дървета гоня...
Пораснахме и всичко се обърка...

Затворихме в панели чудесата,
горчиви са ни скъпите бонбони.
Лети сега детето, там в душата...
Невинността, по къси панталони.
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »

3 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??