Невъзможна любов
И пак започва битката за дъх!
И пак самотни мечтатели скитат.
И пак атакуват митичният връх.
И пак ръце в косите си сплитат.
Но зад тази битка! Ах, все пак зад нея,
макар и със рана в сърцето жестока,
живеят със своя принц, или фея,
приковани с верига, във бездна дълбока...
Двамата свързани. Двама в окови.
Единият – мъртъв, а другият – жив,
и както къртицата рови, ли рови,
и както във скоби, и със курсив,
си остава дълбоката тайна, загадка,
сърцето човешко със своята мъка,
за всеки попаднал в мъртвата хватка,
на невъзможна любов и тежка разлъка...
И все пак! Все пак нека повдигнем,
очите нагоре, и бъдем щастливи!
За нощите дето не можем да мигнем,
разкъсани, гневни, но истински живи.
Защото тя, тази любов невъзможна,
е чисто страдание, и радост сърдечна.
Като слънчев лъч - проста и сложна.
Обречена да остане! Невъзможна, но вечна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
