Nov 16, 2016, 2:13 PM

Невъзможна любов

  Poetry » Love
668 1 5

И пак започва битката за дъх!

И пак самотни мечтатели скитат.

И пак атакуват митичният връх.

И пак ръце в косите си сплитат.

Но зад тази битка! Ах, все пак зад нея,

макар и със рана в сърцето жестока,

живеят със своя принц, или фея,

приковани с верига, във бездна дълбока...

Двамата свързани. Двама в окови.

Единият – мъртъв, а другият – жив,

и както къртицата рови, ли рови,

и както във скоби, и със курсив,

си остава дълбоката тайна, загадка,

сърцето човешко със своята мъка,

за всеки попаднал в мъртвата хватка,

на невъзможна любов и тежка разлъка...

И все пак! Все пак нека повдигнем,

очите нагоре, и бъдем щастливи!

За нощите дето не можем да мигнем,

разкъсани, гневни, но истински живи.

Защото тя, тази любов невъзможна,

е чисто страдание, и радост сърдечна.

Като слънчев лъч - проста и сложна.

Обречена да остане! Невъзможна, но вечна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лебовски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...