Nov 16, 2016, 2:13 PM

Невъзможна любов 

  Poetry » Love
508 1 5

И пак започва битката за дъх!

И пак самотни мечтатели скитат.

И пак атакуват митичният връх.

И пак ръце в косите си сплитат.

Но зад тази битка! Ах, все пак зад нея,

макар и със рана в сърцето жестока,

живеят със своя принц, или фея,

приковани с верига, във бездна дълбока...

Двамата свързани. Двама в окови.

Единият – мъртъв, а другият – жив,

и както къртицата рови, ли рови,

и както във скоби, и със курсив,

си остава дълбоката тайна, загадка,

сърцето човешко със своята мъка,

за всеки попаднал в мъртвата хватка,

на невъзможна любов и тежка разлъка...

И все пак! Все пак нека повдигнем,

очите нагоре, и бъдем щастливи!

За нощите дето не можем да мигнем,

разкъсани, гневни, но истински живи.

Защото тя, тази любов невъзможна,

е чисто страдание, и радост сърдечна.

Като слънчев лъч - проста и сложна.

Обречена да остане! Невъзможна, но вечна...

© Лебовски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??