Нея няма я вече
Нея няма я вече
Тя, която събираше есенни листа в шепите,
за да ги сгрее - охра, кармин и сиена - къде е?
Топло - като изгрев, като огън, като залез - няма я вече.
Той, който обвиваше клоните в скреж със дъха си
и ги приспиваше - кобалтово синьо, титаново бяло - той я отведе.
Студено - като острие, като кристал, като сияние Северно - няма го вече.
Ти, който позволи това да се случи - не трепна, не викна, не се сгърчи -
да останеш не можеш, не можеш да тръгнеш.
Като пепел - безизразен, хладен, безцветен - още си тук.
Но нима има значение?!
Нея няма я вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
