sunrise (Даниела) sunrise (Даниела)
2 13
Feb 2, 2008, 2:09 PM

Нея няма я вече

  Poetry » Other
2.1K 0 3

Нея няма я вече

Тя, която събираше есенни листа в шепите,

за да ги сгрее - охра, кармин и сиена - къде е?
Топло - като изгрев, като огън, като залез - няма я вече.
Той, който обвиваше клоните в скреж със дъха си

и ги приспиваше - кобалтово синьо, титаново бяло - той я отведе.
Студено - като острие, като кристал, като сияние Северно - няма го вече.
Ти, който позволи това да се случи - не трепна, не викна, не се сгърчи -

да останеш не можеш, не можеш да тръгнеш.
Като пепел - безизразен, хладен, безцветен - още си тук.
Но нима има значение?!
Нея няма я вече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0