20.07.2020 г., 15:58

Ничии

915 1 3

Разхождат се по улиците
дамски чанти, смартфони, раници,
съдържащи толкова информация -
понякога спомени, бъдещи проекти,
чувства и настроения,
по някой молив, изписващ лицето, 
но не и пропуснати думи,
по някоя скрита сълза в гънките на кърпичка
заедно с аромата на една любов,
скрит календар с отбелязана дата -  
може би единствената пропусната,
плюс една буква или дори снимка,
чието значение е само там, защото лишени от поглед...
Пълни, пълни до ръба, често прекалено, 
преливащо навън
и много, много повече
отколкото главите и сърцата 
на носещите ги тела.
Тела празни, леки, ефирни. Усмихващи се. 
Свободна плът.
Затворен дух.
Ничии.


 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...