Ничии
Разхождат се по улиците
дамски чанти, смартфони, раници,
съдържащи толкова информация -
понякога спомени, бъдещи проекти,
чувства и настроения,
по някой молив, изписващ лицето,
но не и пропуснати думи,
по някоя скрита сълза в гънките на кърпичка
заедно с аромата на една любов,
скрит календар с отбелязана дата -
може би единствената пропусната,
плюс една буква или дори снимка,
чието значение е само там, защото лишени от поглед...
Пълни, пълни до ръба, често прекалено,
преливащо навън
и много, много повече
отколкото главите и сърцата
на носещите ги тела.
Тела празни, леки, ефирни. Усмихващи се.
Свободна плът.
Затворен дух.
Ничии.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
