17.11.2024 г., 7:23  

Ницше

528 0 2

Ницше

 

Освободител, нарекъл бих

Го аз, Ницше - освободител,

Да, но от какво. От зависимост,

Но той не е за всички,

За смели, много смели

Хора, що планините обичат.

Въздухът на Езерата рилски,

На Еверест, Тибет, Урал, Кавказ.

 

Зависимостта не лоша 

Всъщност е. Религията

Християнска, друга - болници

Са те. Лекуват да, но

И зависимост те носят.

За болните са оправдани -.

 

А здравият и смел човек,

Предпочита да си вземе

Сам здравето - от въздуха

На планините, от 'въздуха'

На Ницше. От на Паршек

Студената вода, и от на

Лесничея същите слова.

 

Свръхчовекът Ницшев,

Бог е той - човекът - нашият

Ваклуш нарече смъртен бог.

А бог, много точно го нарече, -

Безсмъртният човек.

 

Слава нека тук речем

На Ницше, Паршек, Лесничея,

На Ваклуш - българският

Ницше. И във степен висша

На Велес - славянски бог.

.

Нужни ли са боговете - да.

За да от тях чрез уважение

И прослава, получим ний

Докосване и достъп, весел

Достъп - до въздуха планински.

 

Ницше път е искал да

Прокара - за душите смели

И готови - как от зависимост

В свобода да се окажат.

Как човекът-роб господар

На себе си да стане.

В бог да се превърне някой ден.

 

(Хитлер е обичал Ницше, да,

Но по причина известна се

Е отклонил, и за съжаление

Извратил...)

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, така е . И водата чиста пак си се очиства . Благодаря
  • Националсоциалистите използват философските прозрения на Фридрих Ницше,но злоупотребяват с тях и ги превръщат в убийствено идеологическо оръжие на ненавист и нетърпимост към т.н. "низши раси"-евреи,цигани,славяни и цветнокожи.Все пак Ницше умира през 1900 година,а нацизма се "пръква" в Мюнхен след Първата световна война,нали?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...