Никога

Поезия » Друга

1.6K 2 5

Накрая времето ще се строши на късове
парчетата ще се стопяват пред очите ми
останките от миналото ще проблясват
с рубинения цвят на вечността
и аз ще тръгна да вървя през руините му
мъглата ще покрие стъпките

и вятърът ще заличи пътеките

за да не мога да се върна никога

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stavanger (Ник)

Благодаря ви, бъдете щастливи.

2018-11-09T10:06:31+02:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Силен, пропит с емоции и мъдрост стих! Благодаря, Ник!

2018-11-08T23:08:09+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Винаги вървим напред! Даже, когато се връщаме! Защото никога не се връщаме на същото място! То е променено!

2018-11-08T12:23:12+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Пътуването е необходимо и неизменна част от живота, към онова...там!
Дълбоко философски виждания и самооценка!
Приеми моите приятелски поздрави,Ник!

2018-11-08T07:17:25+02:00
Веси_Еси (Еси)

Уау! Много силно!

2018-11-08T06:17:39+02:00