Никога

Poetry » Other

1.6K 2 5

Накрая времето ще се строши на късове
парчетата ще се стопяват пред очите ми
останките от миналото ще проблясват
с рубинения цвят на вечността
и аз ще тръгна да вървя през руините му
мъглата ще покрие стъпките

и вятърът ще заличи пътеките

за да не мога да се върна никога

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stavanger (Ник)

Благодаря ви, бъдете щастливи.

2018-11-09T10:06:31+02:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Силен, пропит с емоции и мъдрост стих! Благодаря, Ник!

2018-11-08T23:08:09+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Винаги вървим напред! Даже, когато се връщаме! Защото никога не се връщаме на същото място! То е променено!

2018-11-08T12:23:12+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Пътуването е необходимо и неизменна част от живота, към онова...там!
Дълбоко философски виждания и самооценка!
Приеми моите приятелски поздрави,Ник!

2018-11-08T07:17:25+02:00
Веси_Еси (Еси)

Уау! Много силно!

2018-11-08T06:17:39+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0