stavanger (Ник)
50 265
Nov 7, 2018, 9:34 PM

Никога 

  Poetry » Other
1043 2 5

Накрая времето ще се строши на късове
парчетата ще се стопяват пред очите ми
останките от миналото ще проблясват
с рубинения цвят на вечността
и аз ще тръгна  да вървя през руините му
мъглата ще покрие стъпките

и вятърът ще заличи пътеките

за да не мога да се върна никога

© Ник All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, бъдете щастливи.
  • Силен, пропит с емоции и мъдрост стих! Благодаря, Ник!
  • Винаги вървим напред! Даже, когато се връщаме! Защото никога не се връщаме на същото място! То е променено!
  • Пътуването е необходимо и неизменна част от живота, към онова...там!
    Дълбоко философски виждания и самооценка!
    Приеми моите приятелски поздрави,Ник!
  • Уау! Много силно!
Random works
: ??:??