28.07.2018 г., 0:13 ч.

... нишката на емоционално въвлеченото пипълце... 

  Поезия » Любовна
802 6 8

... нишката на емоционално въвлеченото пипълце...

     "Не оставай да живееш в този неутешим свят.

                                                                                Кабир

Неутешимо стъбълцето изтънява.

Глухарчета издишва. Полусъния.

И нейде във мандала оживявам.

По пръстите – шафран. И звънове.

 

И улички. По-тесни от гърлина.

По облаче из сенките разнищват.

Оставам тихо. Сетне ще замина.

Отплетена от тръни. И от хищност.

 

Зеленоусти случки ми нашепват.

На точките последните разломи.

Чемшири. Паяци. И лепна, лепна.

На Господаря гост съм. И се гоня.

 

И тук съм. И Оттатък. И ме няма.

По капчица във тебе се разтварям.

Смирена съм. И чиста като пламък.

Но още съм медуза. И ме е страх, че паря.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??