... нишката на емоционално въвлеченото пипълце...
... нишката на емоционално въвлеченото пипълце...
"Не оставай да живееш в този неутешим свят.
Кабир
Неутешимо стъбълцето изтънява.
Глухарчета издишва. Полусъния.
И нейде във мандала оживявам.
По пръстите – шафран. И звънове.
И улички. По-тесни от гърлина.
По облаче из сенките разнищват.
Оставам тихо. Сетне ще замина.
Отплетена от тръни. И от хищност.
Зеленоусти случки ми нашепват.
На точките последните разломи.
Чемшири. Паяци. И лепна, лепна.
На Господаря гост съм. И се гоня.
И тук съм. И Оттатък. И ме няма.
По капчица във тебе се разтварям.
Смирена съм. И чиста като пламък.
Но още съм медуза. И ме е страх, че паря.
© Таня Георгиева All rights reserved.
