ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
6.06.2016 г., 17:50 ч.

Но мога да дишам 

  Поезия » Друга
565 0 10

 

 

Аз нямам дом.

И няма дом, който да ме има.

Аз нямам легло -

Леглото легло не може да има.

Преспиват на топло -

сякаш съм Юг - на Севера тайфуните

и си носят завивки -

моите мръзнат по дупки - от куршумите.

 

Аз нямам мастило -

Памет щом няма е то непотребно

и нямам език -

майчин е само Викът пред Последно.

Никакви зъби,

че Бъдеще няма в кое да ги впия -

мъртвородено -

водите му изтичат все по Икиндия.

 

Нямам зандан -

съборих наскоро всичките зидове,

сега съм пиян -

затвор без стени - е кръчма без пиене.

 

Но мога да дишам

(навярно и без апарат) но още не смея,

не мога да грея -

аз съм бо̀рина, а като такава - не тлея.

 

Няма да свърша -

фреска съм, набръчкала огледалото

Краят - смърт не дочаква,

Началото е - първия писък над Тялото.

 

Ренета Първанова

 

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??