Но мога да дишам
Аз нямам дом.
И няма дом, който да ме има.
Аз нямам легло -
Леглото легло не може да има.
Преспиват на топло -
сякаш съм Юг - на Севера тайфуните
и си носят завивки -
моите мръзнат по дупки - от куршумите.
Аз нямам мастило -
Памет щом няма е то непотребно
и нямам език -
майчин е само Викът пред Последно.
Никакви зъби,
че Бъдеще няма в кое да ги впия -
мъртвородено -
водите му изтичат все по Икиндия.
Нямам зандан -
съборих наскоро всичките зидове,
сега съм пиян -
затвор без стени - е кръчма без пиене.
Но мога да дишам
(навярно и без апарат) но още не смея,
не мога да грея -
аз съм бо̀рина, а като такава - не тлея.
Няма да свърша -
фреска съм, набръчкала огледалото
Краят - смърт не дочаква,
Началото е - първия писък над Тялото.
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
