Но утре ще попитам пак
"Наистина ли си отива лятото?..." - Христо Фотев
============================
Наистина ли Бог обича хората?
Дори когато лошите са повече,
дори когато мъртвите са повече?
И няма мъдреци по милосърдие,
които да ни върнат към началото,
замислено да бъде съвършено.
Къде е съвършенството на днешните
безумни фанатици и на жертвите,
на бедните – отчаяни от нямане
и тези – оскотели от пресищане?
Наистина ли всички сме божествени?
И чистата любов е закодирана
в кръвта на поколения престъпници
и в гените на гении и глупави,
които са бащи на чисти ангели.
А ангелите?
Те ще ни обичат ли,
когато са достатъчно пораснали
да помнят само колкото е видимо?
Наистина ли Бог обича всички ни?
Завинаги! Макар че се израждаме
и нищо не напомня на началото.
Не е въпрос, а вик на отчаяние!
Страхувам се, че всичко е илюзия –
и злото и доброто са измислици,
с които оправдаваме живота си,
защото сме били веднъж прогонени.
Страхувам се!
И знам, че съм извикала,
но ехото на този вик е щастие,
а в него любовта е равновесие
и мога да усетя светлината ѝ,
и мога да изплача непростимото,
и мога да повярвам в невъзможното,
преди да скрия мрака зад очите си.
Но утре ще попитам пак:
– Наистина ли...?
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
