Ноемврийска вечер
Тъжен изглежда в мъглите ноември,
зейват в оголени клони гнезда.
Вятър превзема билата екстремно,
спят семената в дълбока бразда.
Вие коминът ни тъничък пушек,
къкри на печката чай от липа.
Дъжд ромоли, аз пък дълго го слушам.
С някаква нежност той тази нощ пя.
Пя с меланхолия, пя да си спомня
стара мелодия, дето горчи.
После да видя – от облак огромен
баба ме гледа със сини очи.
Чашата с чая дланта ми да топли,
сякаш, че нейната обич е тук,
за да разтвори в мен свитата топка
пак залюляла ме в нейния скут.
Аз да повдигна мъгли ноемврийски,
баба капака на тежкия скрин.
Детските спомени да се разплискат – .
ласка, погалила спящия син.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
