27.01.2017 г., 22:28 ч.

Нощ 

  Поезия » Свободен стих, Друга
664 0 3

Нощта е тиха, спокойна, мистериозна.
Какви ли тайни пази тя?
За любовта, раздялата, самотата...


Дърветата, вплели клони –

не искат да се разделят едно с друго,
Луната, на рамото на облачното небе плаче.
За слънцето, което така обича,
Ала не може да прегърне!


Беден човечец из улиците броди,
Храна, вода кой ще му предложи?
Добрината кога ще го споходи,
мрака да прогони?


Затова, тъмна е нощта.
На кого да сподели, за мъките на света ?
В нея дълбоко ги крие!
Нека никой не знае за нейната съдба.

 

© Димитрина Русенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Дърветата, вплели клони –
    не искат да се разделят едно с друго,
    Луната, на рамото на облачното небе плаче.
    За слънцето, което така обича,
    Ала не може да прегърне!"
    Чисто и замечтано,лъха на доброта и невинност! Поздравления!
  • Интересен поглед!
  • Дими,добре че има и ден.
Предложения
: ??:??