Нощта е тиха, спокойна, мистериозна.
Какви ли тайни пази тя?
За любовта, раздялата, самотата...
Дърветата, вплели клони –
не искат да се разделят едно с друго,
Луната, на рамото на облачното небе плаче.
За слънцето, което така обича,
Ала не може да прегърне!
Беден човечец из улиците броди,
Храна, вода кой ще му предложи?
Добрината кога ще го споходи,
мрака да прогони? ...