29.06.2007 г., 10:23

Нощ в Бургас

1.1K 0 9
И ето, пак вървя през моя град,
окъпан в тъмносиня тишина
 и булевардите, обляни в хлад,
потръпват, обладани от нощта.
И пак брегът самотен не заспива,
очаква той скиталците от път,
сломени от неспирна съпротива,
вълните се отдръпват и мълчат.
И само сенки призрачни, среднощни
блуждаят в този късен час
и спомени нахлуват още -
покой къде да диря аз?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....