Нощем в гората от легендите
Нощем в гората от легендите...
(приказка за пораснали, може би)
В гората от легендите
на приказния мир,
там Феите (последните)
устройваха си пир...
Случайно аз ли минах
(изгубил ли се бях),
но в тържеството, милото,
при тях се озовах...
Дори и не поканен
приеха ме за гост,
че в тяхната компания
аз трябвах им за тост.
Понеже обичайно е:
най–възрастния в пир
и пръв да викне: „Щастие!...“ –
от тостове безспир...
А да обидиш фея
„на старост“ и веднъж,
дори да оцелееш –
едва ли ще си мъж!...
... Какво да правя: знаех
приет ли съм за гост
и за любов и здраве
набързо вдигнах тост...
Но на мига́ усетих
капана в който бях –
сам някак неусетно
и уловен от тях!...
Понеже бяха много,
но само аз съм мъж...
(А пробвал ли е някой
със много наведнъж?!...)
И тука бе проблема:
аз как да избера
една от тях за мене
във нощната гора!...
Нали́ от неизбраните
ще бъда прокълнат:
и ще си влача „раните“
за „спомен“ в моя свят...
А фея озлобена
е вещица, че тя –
в страст незадоволена
самата е: Жена!...
Дали превърнат в жаба,
или́ след сън дълбок,
една девица трябва –
да сложи „краен срок“...
... А где девици?!... Слабо
днес вярват в любовта
и не целуват жаби
за принцове в нощта...
* * *
... и тъй стоях си с толкова
там прелестни жени,
но не посмях, а болката
в ден дне́шен ме гнети́!...
04.05.2020.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
