Между покоя и хаоса съм…
аз – подредената…
Цялата – и извор, и жажда…
Нагазвам в тишината
с неизмислени истини,
с недописани стихове…
В рима накъсана… душата ми
покълва във ритъм…
А умора и грапавост
непонятно се скриват.
И поглеждам навътре –
спомени… спусък допрели…
Търся пролука за мечтите…
Неподредените…
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Там някъде е спасителната пролука...