Между покоя и хаоса съм…
аз – подредената…
Цялата – и извор, и жажда…
Нагазвам в тишината
с неизмислени истини,
с недописани стихове…
В рима накъсана… душата ми
покълва във ритъм…
А умора и грапавост
непонятно се скриват.
И поглеждам навътре –
спомени… спусък допрели…
Търся пролука за мечтите…
Неподредените…
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
