Между покоя и хаоса съм…
аз – подредената…
Цялата – и извор, и жажда…
Нагазвам в тишината
с неизмислени истини,
с недописани стихове…
В рима накъсана… душата ми
покълва във ритъм…
А умора и грапавост
непонятно се скриват.
И поглеждам навътре –
спомени… спусък допрели…
Търся пролука за мечтите…
Неподредените…
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
