Между покоя и хаоса съм…
аз – подредената…
Цялата – и извор, и жажда…
Нагазвам в тишината
с неизмислени истини,
с недописани стихове…
В рима накъсана… душата ми
покълва във ритъм…
А умора и грапавост
непонятно се скриват.
И поглеждам навътре –
спомени… спусък допрели…
Търся пролука за мечтите…
Неподредените…
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
