Нощен вятър
Нощен вятър в шепите донесе
синя обич с теменужени крила,
влетя в съня ми без въпроси
с дъх от пролетни цветя.
Стихотворно после ме целуна
с недолюбена от мен мечта,
във очите си ме дорисува
сребърна жена от светлина.
С пръстите си, полъх звезден,
цялата в любов ме изтъка
от дантелените сънни прежди
с чудната неонова дъга.
Във косите ми заплете нежно
сто светулки... да звездя.
На разсъмване си тръгна тихо
от клепачите ми със съня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
