8.11.2007 г., 10:45 ч.

Нощен вятър 

  Поезия » Друга
831 0 28

Нощен вятър в шепите донесе
синя обич с теменужени крила,
влетя в съня ми без въпроси
с дъх от пролетни цветя.

Стихотворно после ме целуна
с недолюбена от мен мечта,
във очите си ме дорисува
сребърна жена от светлина.

С пръстите си, полъх звезден,
цялата в любов ме изтъка
от дантелените сънни прежди
с чудната неонова дъга.

Във косите ми заплете нежно
сто светулки... да звездя.
На разсъмване си тръгна тихо
от клепачите ми със съня.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??