Nov 8, 2007, 10:45 AM

Нощен вятър 

  Poetry » Other
847 0 28

Нощен вятър в шепите донесе
синя обич с теменужени крила,
влетя в съня ми без въпроси
с дъх от пролетни цветя.

Стихотворно после ме целуна
с недолюбена от мен мечта,
във очите си ме дорисува
сребърна жена от светлина.

С пръстите си, полъх звезден,
цялата в любов ме изтъка
от дантелените сънни прежди
с чудната неонова дъга.

Във косите ми заплете нежно
сто светулки... да звездя.
На разсъмване си тръгна тихо
от клепачите ми със съня.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??