toxin (Таня Донова)
357 4102
11.01.2021 г., 14:04 ч.

Нощи 

  Поезия
698 4 10

 

Вълчи нощи. Студени.

Чак небето се пука.

И звезди вледенени

падат с гърч и се чупят.

 

А лъвът е прегърнал

като майка сърнето.

По-жесток от глада

мраз в очите му свети.

 

С пукот ледни вълни

към брега се усукват.

Снежен лотос скимти

през скованите устни.

 

Лъх, до кръв мразовит,

обезлиства мечтите

с порив зъл и сърдит.

Скреж пълзи по гърдите,

вкочанените пръсти
към сърцето протяга.
То поне да го пръсне!
Да замре. Да не страда.

***
Но... Усещам докосване.
Фино, стилно, гальовно.
Полъх тих, омагьосващ
сетива. Безусловно!

 

Чувам истинни думи

с' съживителна сила 

като слънчеви ручеи

към и в мен да извират.  

 

В топли, нежни обятия

радостта ми се сгушва.

Лумва огън в душата ми.

Господи! Чувствам!

 

Чувствам ръцете си!

Вече мога да милвам!

И бодлички под кожата.

От присъствие дивно.

 

Чувствам своето тяло!

И дори го харесвам!

А Мъжът - огледало,

ме гордее със себе си!

 

***

Да, светът си е още

тъй студен и враждебен.

Само моите нощи са

като Тебе - вълшебни!

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??