Нощи
Вълчи нощи. Студени.
Чак небето се пука.
И звезди вледенени
падат с гърч и се чупят.
А лъвът е прегърнал
като майка сърнето.
По-жесток от глада
мраз в очите му свети.
С пукот ледни вълни
към брега се усукват.
Снежен лотос скимти
през скованите устни.
Лъх, до кръв мразовит,
обезлиства мечтите
с порив зъл и сърдит.
Скреж пълзи по гърдите,
вкочанените пръсти
към сърцето протяга.
То поне да го пръсне!
Да замре. Да не страда.
***
Но... Усещам докосване.
Фино, стилно, гальовно.
Полъх тих, омагьосващ
сетива. Безусловно!
Чувам истинни думи
с' съживителна сила
като слънчеви ручеи
към и в мен да извират.
В топли, нежни обятия
радостта ми се сгушва.
Лумва огън в душата ми.
Господи! Чувствам!
Чувствам ръцете си!
Вече мога да милвам!
И бодлички под кожата.
От присъствие дивно.
Чувствам своето тяло!
И дори го харесвам!
А Мъжът - огледало,
ме гордее със себе си!
***
Да, светът си е още
тъй студен и враждебен.
Само моите нощи са
като Тебе - вълшебни!
© Таня Донова All rights reserved.
