Отвя ги спомените вятър,
премина лято в есента.
През мизансцена на театър
заглъхва тихо песента.
Очите плахо се затварят,
сълзи по ресните трептят,
търкулват се и ме изгарят
а нейде тътени.....ехтят!
През тъмното отвън долита,
неканено дъждец пошушва.
Защо тъгувам - той ме пита
и през прозореца се мушва!
Светкавица раздира мрака,
присветва в мойто огледало.
И пита ме кого ли чакам,
завит под старо одеяло.
Последен грохота приижда
и пита ме дали сънувам.
От нейде светлина се вижда....
аз тайно за Любов бленувам!
07.06.2017 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Поздрав!