Нощна среща
Нощна среща
Смъртта ми беше! Спря пред нас,
погледна, но не ме поиска-
или не беше моят час,
или ѝ хрумна друга мисъл.
Вилня с косата цяла нощ,
а аз, ни жива, ни умряла,
ръка не мръднах от немощ,
но изгрева посрещнах цяла!
И само вярата тук, в мен,
бе окосена до основи...
Да беше мощен дъб, бук, клен,
как бих могла да имам нова?
Но тя, тревицата, след нож
си знае-по-зелена никне!
Докато в ясна, звездна нощ
и двете в пътя бял ни викнат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
