bojilova1 (Петя Божилова)
346 3131
17.01.2014 г., 18:17 ч.

Нощна среща 

  Поезия » Философска
514 0 5

Нощна среща

Смъртта ми беше! Спря пред нас,
погледна, но не ме поиска-
или не беше моят час,
или ѝ хрумна друга мисъл.

Вилня с косата цяла нощ,
а аз, ни жива, ни умряла,
ръка не мръднах от немощ,
но изгрева посрещнах цяла!

И само вярата тук, в мен,
бе окосена до основи...
Да беше мощен дъб, бук, клен,
как бих могла да имам нова?

Но тя, тревицата, след нож
си знае-по-зелена никне!
Докато в ясна, звездна нощ
и двете в пътя бял ни викнат...

© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??