Jan 17, 2014, 6:17 PM

Нощна среща

Poetry » Philosophical

765 0 5

Нощна среща

Смъртта ми беше! Спря пред нас,
погледна, но не ме поиска-
или не беше моят час,
или ѝ хрумна друга мисъл.

Вилня с косата цяла нощ,
а аз, ни жива, ни умряла,
ръка не мръднах от немощ,
но изгрева посрещнах цяла!

И само вярата тук, в мен,
бе окосена до основи...
Да беше мощен дъб, бук, клен,
как бих могла да имам нова?

Но тя, тревицата, след нож
си знае-по-зелена никне!
Докато в ясна, звездна нощ
и двете в пътя бял ни викнат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Силна жена, стихът още повече!

2014-01-18T16:37:24+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Не е била за теб пристигнала,
но провокирала е стих.
Това което не убива
ни прави по-силни нали?

2014-01-18T12:03:44+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

По действителен случай
Браво, Петя - и за справянето и за стиха.
Зелени поляни ти желая

2014-01-18T09:51:41+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Хареса ми! Експресивен стих!

2014-01-17T20:07:24+02:00
Helius (Елена Костадинова)

Докосна ме!Много силно!

2014-01-17T18:25:29+02:00