Нощна среща
Смъртта ми беше! Спря пред нас,
погледна, но не ме поиска-
или не беше моят час,
или ѝ хрумна друга мисъл.
Вилня с косата цяла нощ,
а аз, ни жива, ни умряла,
ръка не мръднах от немощ,
но изгрева посрещнах цяла!
И само вярата тук, в мен,
бе окосена до основи...
Да беше мощен дъб, бук, клен,
как бих могла да имам нова?
Но тя, тревицата, след нож
си знае-по-зелена никне!
Докато в ясна, звездна нощ
и двете в пътя бял ни викнат...
© Петя Божилова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
